Парижани са най-застрашени от смърт при горещините в Европа
Изправен пред неотложната задача да защищити жителите си от смъртоносните последици на горещините, Париж се оказва в челните редици на борбата с покачващите се температури. Населението му е изложено на максимален риск от гибел в резултат на горещините спрямо всяка друга столица в Европа.
Това заключи Агенция Франс Прес.
Сред европейските столици Париж от дълго време се счита за олицетворение на грациозност, просвета и романтика. Но под живописната му фасада се крие заплаха, която заплашва неговото многолюдно население.
Париж е най-уязвимата столица в Европа, когато става въпрос за горещи талази. Според публикация, оповестена наскоро в списание The Lancet, популацията му е изправено пред максимален риск от смъртни случаи, свързани с горещи талази.
Изследователи от разнообразни страни в Европа изследват рисковете от смъртност, дължащи се на горещини и мраз, в 854 града от 2000 до 2019 година Констатациите са недвусмислени. Париж е отпред на листата на рисковете, свързани с горещините, във всички възрастови групи, като вероятността за свръхсмъртност заради повишението на температурите е 1,6 пъти по-висока от тази в други европейски градове. Амстердам и Загреб са компактно следвани от него.
С настъпването на повишението на температурите заради изменението на климата Париж сигурно ще продължи да усеща горещината. До 2050 година температурата в града може да доближи 50°C.
Определянето на точната причина за уязвимостта на популацията на Париж във връзка с горещите талази е комплицирана задача.
" Трудно е да се изолират съответни фактори ", споделя доктор Пиер Масело, създател на изследването и откривател в Лондонското учебно заведение по хигиена и тропическа медицина.
" Самият размер и плътност на града несъмнено способстват за покачвания риск ", споделя той и изяснява, че при население от над 2 млн. души резултатът от горещите талази се ускорява.
Социално-икономическото състояние на популацията на града също е значима променлива, която би трябвало да се вземе поради.
" Тъй като е огромен град, Париж има и поданици в по-неблагоприятно състояние ", споделя Масело. Кварталите с ниски приходи, които имат стеснен достъп до зелени площи, сянка и климатизация, понасят най-тежкото задължение на рисковите горещини, което ускорява опасността за уязвимите общности. " Като прибавим към това и обстоятелството, че тези общности постоянно имат по-високи равнища на към този момент съществуващи здравословни проблеми, излиза наяве за какво " за тях съществува по-голям риск, споделя той.
Така нареченият " резултат на градския топлинен остров " задълбочава смъртоносната обстановка в града. Тези горещи точки се появяват, когато в градовете е доста по-горещо, отколкото в близките селски региони, най-много заради разпространяването на здания и материали, които гълтам и задържат топлота. Известните сиви покриви на Париж са един от образците за това. Почитани от известни художници като Винсент Ван Гог, сивите покриви са направени от цинк - метал, който гълтам топлота. " Същото важи и за асфалта, който съхранява [и] по-късно отделя топлота, което затруднява охлаждането на града през нощта ", споделя Масело. " А съществуването на здания блокира вятъра. "
Въпреки че резултатът на топлинния остров може да трансформира Париж в същински казан, съществуват температурни разлики сред обособените квартали. " Ако преминете от гъста индустриална зона към парк да вземем за пример, можете да усетите доста намаляване ", изяснява Масело.
Замърсяването също играе значима роля за уязвимостта на Париж към горещините. Замърсяването на въздуха, което се дължи най-вече на излъчванията от колите, основава " самобитен парников резултат ", който задържа топлота и ускорява рисковите температури. " Отработените газове са по-тъмни и затова понижават албедото на града (делът на входящата слънчева радиация, отразена от другите повърхности в градската среда), като акумулират повече топлота ", изяснява откривателят.
И още - в Париж горещите талази в исторически проект са били по-рядко срещани, в сравнение с в други европейски столици като Мадрид, да вземем за пример. " Градовете, привикнали с горещините, са се приспособили към тях ", споделя Масело. " Така че в Мадрид рискът от смъртност е малко по-нисък, в сравнение с в Париж при една и съща температура. "
Лятото на 2003 година се превърна в мъчителна глава в европейската история. Безпрецедентна по мащабите си гореща вълна мина през континента, оставяйки след себе си следи от разрушения. В резултат на това починаха повече от 70 000 души, като над 15 000 от тях бяха регистрирани единствено във Франция. Температурите в Париж се повишават над 40°C в продължение на седмици.
Системата на опазването на здравето беше претрупана, а лечебните заведения се бореха да се оправят с напора от пациенти, страдащи от топлинен удар и дехидратация. Държавните органи бяха изцяло неподготвени и по-късно бяха подложени на критика за нежеланието им да разгласят горещината за съществена причина за гибелта. Тогавашният общоприет шеф на опазването на здравето на Франция Люсиен Абенхайм подаде оставка заради " несъгласията, свързани с разглеждането " на смъртните случаи, " свързани с горещата вълна ". Обявено е изключително състояние, което разрешава изпращането на пациенти във военни лечебни заведения и основаването на спешни морги за справяне с напора от тела.
Най-засегнати са възрастните хора. Половината от умрелите бяха на възраст над 85 години, а 92 % от жертвите живееха в изолираност, като доста от тях нямаха семейство, другари или обществени връзки, които да потърсят телата им. " Това отвори очите на доста хора ", споделя Масело. " Това беше повратна точка за целия континент. " Някои климатолози даже нарекоха горещата вълна " нулевата точка на световното стопляне ".
Това заключи Агенция Франс Прес.
Сред европейските столици Париж от дълго време се счита за олицетворение на грациозност, просвета и романтика. Но под живописната му фасада се крие заплаха, която заплашва неговото многолюдно население.
Париж е най-уязвимата столица в Европа, когато става въпрос за горещи талази. Според публикация, оповестена наскоро в списание The Lancet, популацията му е изправено пред максимален риск от смъртни случаи, свързани с горещи талази.
Изследователи от разнообразни страни в Европа изследват рисковете от смъртност, дължащи се на горещини и мраз, в 854 града от 2000 до 2019 година Констатациите са недвусмислени. Париж е отпред на листата на рисковете, свързани с горещините, във всички възрастови групи, като вероятността за свръхсмъртност заради повишението на температурите е 1,6 пъти по-висока от тази в други европейски градове. Амстердам и Загреб са компактно следвани от него.
С настъпването на повишението на температурите заради изменението на климата Париж сигурно ще продължи да усеща горещината. До 2050 година температурата в града може да доближи 50°C.
Определянето на точната причина за уязвимостта на популацията на Париж във връзка с горещите талази е комплицирана задача.
" Трудно е да се изолират съответни фактори ", споделя доктор Пиер Масело, създател на изследването и откривател в Лондонското учебно заведение по хигиена и тропическа медицина.
" Самият размер и плътност на града несъмнено способстват за покачвания риск ", споделя той и изяснява, че при население от над 2 млн. души резултатът от горещите талази се ускорява.
Социално-икономическото състояние на популацията на града също е значима променлива, която би трябвало да се вземе поради.
" Тъй като е огромен град, Париж има и поданици в по-неблагоприятно състояние ", споделя Масело. Кварталите с ниски приходи, които имат стеснен достъп до зелени площи, сянка и климатизация, понасят най-тежкото задължение на рисковите горещини, което ускорява опасността за уязвимите общности. " Като прибавим към това и обстоятелството, че тези общности постоянно имат по-високи равнища на към този момент съществуващи здравословни проблеми, излиза наяве за какво " за тях съществува по-голям риск, споделя той.
Така нареченият " резултат на градския топлинен остров " задълбочава смъртоносната обстановка в града. Тези горещи точки се появяват, когато в градовете е доста по-горещо, отколкото в близките селски региони, най-много заради разпространяването на здания и материали, които гълтам и задържат топлота. Известните сиви покриви на Париж са един от образците за това. Почитани от известни художници като Винсент Ван Гог, сивите покриви са направени от цинк - метал, който гълтам топлота. " Същото важи и за асфалта, който съхранява [и] по-късно отделя топлота, което затруднява охлаждането на града през нощта ", споделя Масело. " А съществуването на здания блокира вятъра. "
Въпреки че резултатът на топлинния остров може да трансформира Париж в същински казан, съществуват температурни разлики сред обособените квартали. " Ако преминете от гъста индустриална зона към парк да вземем за пример, можете да усетите доста намаляване ", изяснява Масело.
Замърсяването също играе значима роля за уязвимостта на Париж към горещините. Замърсяването на въздуха, което се дължи най-вече на излъчванията от колите, основава " самобитен парников резултат ", който задържа топлота и ускорява рисковите температури. " Отработените газове са по-тъмни и затова понижават албедото на града (делът на входящата слънчева радиация, отразена от другите повърхности в градската среда), като акумулират повече топлота ", изяснява откривателят.
И още - в Париж горещите талази в исторически проект са били по-рядко срещани, в сравнение с в други европейски столици като Мадрид, да вземем за пример. " Градовете, привикнали с горещините, са се приспособили към тях ", споделя Масело. " Така че в Мадрид рискът от смъртност е малко по-нисък, в сравнение с в Париж при една и съща температура. "
Лятото на 2003 година се превърна в мъчителна глава в европейската история. Безпрецедентна по мащабите си гореща вълна мина през континента, оставяйки след себе си следи от разрушения. В резултат на това починаха повече от 70 000 души, като над 15 000 от тях бяха регистрирани единствено във Франция. Температурите в Париж се повишават над 40°C в продължение на седмици.
Системата на опазването на здравето беше претрупана, а лечебните заведения се бореха да се оправят с напора от пациенти, страдащи от топлинен удар и дехидратация. Държавните органи бяха изцяло неподготвени и по-късно бяха подложени на критика за нежеланието им да разгласят горещината за съществена причина за гибелта. Тогавашният общоприет шеф на опазването на здравето на Франция Люсиен Абенхайм подаде оставка заради " несъгласията, свързани с разглеждането " на смъртните случаи, " свързани с горещата вълна ". Обявено е изключително състояние, което разрешава изпращането на пациенти във военни лечебни заведения и основаването на спешни морги за справяне с напора от тела.
Най-засегнати са възрастните хора. Половината от умрелите бяха на възраст над 85 години, а 92 % от жертвите живееха в изолираност, като доста от тях нямаха семейство, другари или обществени връзки, които да потърсят телата им. " Това отвори очите на доста хора ", споделя Масело. " Това беше повратна точка за целия континент. " Някои климатолози даже нарекоха горещата вълна " нулевата точка на световното стопляне ".
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ